Китайски лични местоимения
Основната форма е уникална за всеки човек и просто добавяте наставка, за да образувате множествено число.
Личното местоимение „аз“ в китайския език е 我 (wǒ). То е основата на всичко.
За да кажем „ти“, използваме 你 (nǐ). А за „той/тя“ е 他 (tā).
Обърнете внимание, че произношението на 他 е едно и също за „той“ и „тя“, но йероглифът се различава. За женската форма добавяме женския радикал 女 отляво, което води до 她 (tā). Това е особеност на китайската писменост, която може да помогне за запаметяването.
Местоимението „то“ може да се отнася и до обект; в този случай пишем 它 (tā).
Сега, за да образуваме множествено число, добавяме наставката 们 (мъже). Така „ние“ става 我们 (wǒmen), „вие“ става 你们 (nǐmen), а „те“ става 他们 (tāmen) или 她们 (tāmen).
В китайско изречение словоредът обикновено е подлог + глагол + допълнение.
Например, за да кажем „Аз ям ябълка“, бихме казали „我吃苹果 (wǒ chī píngguǒ).“
Ето обобщена таблица с лични местоимения в мандарин:
 |
 |
||
| 单数 | 复数 | ||
 |
 |
||
| 我 | 我们 | ||
 |
 |
||
| 你 | 你们 | ||
 |
 |
 |
 |
| 他 | 她 | 它 | 他们 她们 |
В мандарин има два глагола за „да говоря“: 说 и 讲. 讲 се използва малко повече в Южен Китай.
Образуване на отрицателно изречение с 不
不 (bù) обикновено се поставя директно преди глагола, за да отрича настоящи и бъдещи действия.
Задаване на въпрос с 吗
В китайски мандарин частицата 吗 (ma) се използва за създаване на затворени въпроси, които позволяват на говорещия да отговори с „да“ или „не“. Тя се поставя в края на изречението.
В таблицата щракнете върху думите или изображенията, за да чуете произношението.
Първите две изречения се превеждат като „Говоря китайски“, използвайки глаголите 讲 и 说.
Третото изречение е „Не говоря китайски“.
Четвъртият е въпрос: „Не говорите ли китайски?“
|
 |
 |
||
| 我 | 讲 | 中国话 | ||
|
|
|
||
| 我 | 说 | 中国话 | ||
|
 |
|
|
|
| 我 | 不 | 讲 | 中国话 | |
|
|
|
|
 |
| 你 | 不 | 讲 | 中国话 | 吗 |
В това упражнение можете да щракнете върху думата или нейното изображение, за да чуете произношението ѝ.